Една стара китайска поговорка гласи:
Ако мсилите за един ден напред, вземете си храна. Ако мислите за една година напред, посадете дърво. Ако мислите за сто години напред, образовайте децата си.
Когато Диана ме помоли да напиша какво мисля за престоя ни в Детска къща Монтесори, се опитах да й откажа, не защото няма какво да напиша, а защото има толкова неща, които мога да кажа за това прекрасно място, че би трябвало да изадам книга. Трудно е човек да намери думи да изрази това, което според него е толкова добро, че не може да бъде обяснено с прости слова.
Mарти беше едно от първите записани деца в градината и имаше щастието да прекара максимално много време в този наречен от мен "рай'. Според мен така се казва мястото, където човек се чувства по-добре, отколкото у дома си. А повярвайте ми, на моето дете никога не му е липсвало нещо вкъщи, като се започне от любов и винимание, забавления и свобода да избира, добро възпитание и разбиране от околните. Въпреки това, Мартин попадна на място, което ще помни със сигурност до края на живота си, защото оазисите като "Детска къща Монтесори" не са много в съвременния ни живот. Място, където децата се чувстват щастливи, свободни и обичани. незабравим кът, в който Мартин намери топлината на сплотеността и изпълнената с вечна усмивка игра. Не знам точно откъде да започна, но понеже да метода на обучение може всеки да прочете достатъчно много информация и повярвайте ми, тя със сигурност ще е вярна. Тзои метод със сигурност има защо да е толкова прехвален, аз предпочитам да напиша за нещата, които не се виждат, а се чувстват. Така както един родител, колкото и курсове да посети, не може да се научи как да възпитава децата си, той трябва да го почувства, също така един учител не може да бъде научен как правилно да се отнася към учениците си, колкото и дипломи да има. Това трябва да се почувства със сърце и душа. Според мен това е основното, което отличава тази градина от останалите. Защото отношението и възпитанието към децата е на моменти по-добро от това на техните родители. Стартът, които тези деца получават в живота си е нещото, което няма цена. Едновременно с това, родителите могат да се чувстват спокойни и сигурни, че децата им са в безопасност и за тях се полагат специални грижи и внимание. Не знам как с думи мога да изразя БЛАГОДАРНОСТТА СИ за търпението, постигнатите резултати, за креативността и ежедневното себераздаване на целия екип на ДКМ.
Вие, мили учители, вдъхнахте сила и увереност на нашите деца, окуражавахте ги и ги подкрепяхте, когато се препъваха. Разкрихте им красотата на езика и литературата, събудихте интереса им към биологията, географията, историята, физиката и химията, научихте ги да е се боят от математиката. Научихте ги да пеят вечните детски песнички, да пресъздадат света на прекрасното в рисунките и арт проектите си. И не само това. Вие се стараехте да им дадете повече знания за заобикалящия ни свят учихте ги да открояват доброто от злото, красивото от грозното, приятелството от предателството. Уяихте ги да обичат родителите си, родината си. От вас децата ни разбраха много истини за живота, отворихте очите им за света. Научихте ги, че е трудно да се определи къде да се тегли чертата между това да бъдеш добър и да не нараниш чувствата на хората, и това да защитаващ всичко, в което вярваш. Децата вече знаят, че трябва да се радват на малките неща около тях. Показахте им, че животът не е само пътека от цветя, а е изпълнен с много трудности и за да ги преодолеят, трябват воля, упоритост и всеотдайност.
Но дойде часът, когато трябва да се разделим, да напуснем нашата градина и да продължим по пътя си напред и нагоре, за да открием нови, непознати върхове. А то е същото като да напуснеш родния си дом. Иска ти се да застанеш пред вратата, да постоиш миг, да запомниш уханието на родното място, детската глъч, приятелите...
Благодарим ви от името на нашите деца, че ни дадохте знания. Благодарим Ви, че ни подавахте ръка, когато бяхме тъжни и се смеехте с нас, когато бяхме весели. Благодарим ви за безбройните пъти, в които сте прощавали грешките ни и сте ни посочвали верния път. За вашата доброта, човечност, топлота, с които ни дарихте, за нравствеността, която изградихте у нас, благодарим!.
" Не мога да ти кажа как да стигнеш. Мога само да ти покажа пътя."
Китайска поговорка
Ива и Мартин