През 1896г. тя става първата жена в Италия, която получава докторска степен по медицина. По това време се заражда и интересът й свързан с обучението на деца с нарушения в развитието. Същевременно тя усилено изучава и работата на Жан М.Г. Итар и Е. Сегeн, които споделят нейното виждане, че „умственият дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем” и че „със специални образователни средства тяхното умствено състояние [на децата с нарушения в развитието] би могло да бъде значително подобрено”. Постепено тя се убеждава, че ако подобни средства се приложат към деца без проблеми, то и у тях това би довело до умствено пробуждане и благоприятни изменения.
Този сайт използва „бисквитки“. Необходимите са нужни, за да работи сайтът, а останалите – само ако ги приемете. Повече в Политиката за бисквитките.
Montessori House