Имат ли децата неограничена свобода в Монтесори учебната среда?
Много често когато попитаме родители: „Защо бихте искали детето Ви да се обучава в Монтесори среда?” , един от повтарящите се отговори е: „Защото в Монтесори децата са абсолютно свободни да правят каквото пожелаят. ” Този мит или неразбирането какво означава свобода в Монтесори обучението биха довели в един момент до неоправдано разочарование или сблъсък между очакванията на родителите и реалността в Монтесори детската градина.
Свободни ли са децата, обучавани в Монтесори среда? Да. Децата са свободни, но в определени граници. Разбирането, че в тази среда на всеки вид свобода съответстват определени граници и правила би предотвратило погрешното очакване за средата, в която детето ще прекара първите години от своето развитие и обучение; би подпомогнало отношенията между родители и деца в семейната среда. По този начин децата ще получават еднакви послания и у дома, и в детската градина, което от своя страна ще осигури по-плавен преход от семейна към градинска среда и ще гарантира по-ясно и ползотворно взаимодействие между родители и преподаватели.
Какво означава свобода в определени граници?
Децата са свободни да избират с какво да работят , но при условие, че им е показано как се работи с този материал. Те могат да изберат материала, но само ако той е на рафта и не се използва от друго дете. Свободни са да работят самостоятелно или с друго дете. Ако едно дете избере да работи заедно с друго дете или да го наблюдава, то трябва да има неговото съгласие.
През първата равнина на развитие, децата преминават през сензитивен период за усъвършенстване на движението. Монтесори материалите подмомагат този процес, но и именно заради тази потребност, децата са свободни да се движат в стаята, но движенията им е необходимо да са плавни, спокойни, да ходят, а не да тичат. Децата могат да сменят мястото си на работа – на различни маси или на пода на килимче, но ако пишат, задължително е да го правят върху маса. Ако работят с вода или храна, това се случва в тази част на стаята, където подът е подходящ за тази дейност, а не върху килима.
За да отговори на нуждите на сензитивния период за развитие на речта и езика, в Монтесори подготвената среда, през целия работен цикъл децата могат да общуват помежду си свободно. Могат ли обаче да говорят на висок глас? Могат ли да използват обидни думи? Могат ли да крещят? Мисля, че отговорът е ясен. Децата имат свободата да общуват, но с тих глас, да бъдат вежливи един с друг и да не пречат на децата, работещи в тишина.
В Монтесори подготвената среда има изобилие от материали между които децата могат да избират, но в зависимост от вътрешната им потребност, те имат свободата да повтарят дейността толкова пъти, колкото им е необходимо, за да усъвършенстват умение или да усвоят дадена компетенция. Ако обаче дете злоупотребява с материала, то бива помолено да прекрати работата си. Когато е време за кръга (децата сядат заедно с преподавателя в кръг и говорят/пеят/разкават заедно) и се чуе звънът на кристалното звънче, всички довършват започнатото, връщат материалите на рафта и сядат заедно.
Монтесори преподавателят трябва да гарантира свободата на детето и подходящите условия за неговото развитие, така че водено то да намери това, от което има нужда сред онова, което е на негово разположение. Така детето се превръща в активен „ученик”, достига своя потенциал, защото има свободата да учи със свое темпо онова, което е важно за него в този момент от развитието му.
Границите служат, за да се чувства защитено детето, другите деца и хора в средата и самата среда. Целта на тези граници е да даде на детето свободата да следва своя „вътрешен водач.”

Конвенционално разбиране, че свободата означава да можеш да правиш каквото си поискаш е в противорение с Монтесори философията.
В следваща статия ще изследваме по-задълбочено връзката свобода- дисциплина, а дотогава не се страхувайте да поставяте ясни граници у дома за детето си. Те само биха подпомогнали появата на самодисциплина- онази, която идва отвътре и в която вярва д-р Мария Монтесори.